Как синьо-белите плочки слязоха от стените и се пренесоха в модата

Португалските ажулеуш изглеждат страхотно върху дрехите

kikabelata

Макар и точно тази модна тенденция да не засегна много нашата страна, наскоро по модните подиуми дефилираха манекенки, облечени в дрехи с красиви и контрастни щампи в кобалтово синьо и бяло. Може би някои от вас са ги оприличили на китайски порцелан и те наистина са подобни, но мотивите на тези детайли не идват от Далечния изток, а от много по-западна страна – Португалия. Там може да срещнете цели фасади и дворци, облицовани с прекрасни фризове, пана и картини, направени от ръчно рисувани фаянсови плочки. Но историята е много по-стара и интересна.

Ажулеуш (azulejus), всъщност идва от арабски и означава „полиран камък“. Така са наричали хипнотичните геометрични мозайки от камъчета, характерни за Мароко и мавърската архитектура. Докато Португалия е била във владение на маврите, съвсем закономерно заимства много характерни детайли и мотиви от арабската държава. Такъв е и случаят с фаянсовите плочки, които с годините са станали част от националното ú изкуство. С тях се облицоват вътрешни и външни стени, градски чешми, църкви и др.

Първите плочки в Португалия се поставят в двореца в Синтра. Те идват от Севиля през 1503 г., където са се произвеждали, съблюдавайки строго мюсюлманската традиция. Имали са предимно звезди, съставени от геометрични фигури. По-късно през 16-ти и 17-ти век технологията се променя и позволява използването на повече цветове, но в началото на 18-ти век се връща модата на синьо-белите десени. Променят се обаче изображенията – под влияние на стиловете Рококо и Барок, вече се виждат внимателно изрисувани пищни картини с исторически, религиозни или батални сцени, пасторални пейзажи, сцени от Новия свят и много украси с цветя.

Бумът на производството е през 18-ти век, когато ажулеуш се изнасят масово за Бразилия. Скоро след това обаче идва залезът на тази индустрия – през 19-ти век, когато французите нахлуват в Португалия. Сега са останали малко фабрики, в някои от които все още се произвеждат ръчно изрисувани плочки.