Домашна ли е домашната храна или просто отклик на търсенето

Каква е истината – само мода ли е желанието да сме здрави

kikabelata

През последните години все по-голяма сила набра и у нас хипстърството. Появиха се хипстърски заведения за хранене, в които се предлага нетрадиционно за ресторантите меню, изпълнено с домашни гозби, все едно готвени от баба ви. Уж. Те се сервират върху дъски за рязане или в буркани, върху стари дървени маси, докато седите на столове, които също сякаш са взети от къщата на баба ви. Накъдето се обърнете, ви обливат с винтидж, рустик и соц. Въобще, препратките към баба ви са много, а наличието им автоматично повишава цените. Но вие сте доволни, понеже ядете така, както когато сте били деца. Или за по-младите – както са чували, че родителите им са яли като деца. Заблуда ли е това?

Дали пържената филийка, която ви предлагат е с нисък въглероден отпечатък, еко, био, органик или просто с домашно омесен хляб от странни ръчно стрити зърна, които са отгледани на нечий перваз на прозорец, който безценен хляб после е овалян в домашни яйца от фриволно пасящи кокошки нейде в планината скрити, никой не знае. Често не се усеща и във вкуса. Но самата мисъл, че ядете това, а не нещо, излязло от пушещ завод, ви кара да жадувате да дадете безумна сума за една панирана филийка хляб. Спекулантите това и чакат.

Защо я докарахме до там? Само резултат от световната модна тенденция, чиято вълна най-после достигна и до нас, ли е това или има и друго? Все повече четем и слушаме за млади хора, „прегорели“ от работа, които отиват да си лекуват бушоните в някое село, по възможност по-диво. Там те, хора, които са виждали крава и мотика само на картинка, се опитват да произведат храната си сами. Някои дори успяват. Това пак ли е мода или е резултат от бунта на организма, който не желае повече да яде боя и консерванти? Дали тази тенденция се е появила само по прищявка на някое хипи или е в следствие на закономерната необходимост на човешкото тяло да бъде здраво? Защото вече се оказва, че не е достатъчно да сготвиш храната си у дома, след като суровите продукти като месо, плодове и зеленчуци, достигат до витрините на магазина натъпкани с хормони, антибиотици, оцветители, консерванти и кой знае още какво, а в млечните продукти често дори няма мляко. Съвсем естествено е всеки от нас да се опитва да поема минимално количество от цялата тази химия. Именно за това процъфтяват фермерските пазари и хипстърските заведения, макар в последните доста да се преекспонира идеята за връщането към чистата храна.

Целта ми не е да агитирам „за“ или „против“ еко-био и органичните храни. Вярвам, че винаги е по-добре да се предпочете истинската домашна храна, а най-добре домашно отгледаната. Но да седиш върху щайга, докато до теб се рони хоросан измежду голите тухли на стената и да ставаш жертва на желанието за оригиналничене и остроумничене от страна на „ресторантьорите“ идва малко в повече. Да си „сготвиш“ сам поръчаната от теб пържола, чиито съставки пристигат сипани в чаши и ти трябва само да ги смесиш и накрая да платиш двойно и тройно за това и за удоволствието да пиеш втечнено зеле с фенското име кейл, докато си попиваш устата със зелен спаначен хляб и накрая да отпиеш от кафето, приготвено с алкална вода от девствен глетчер с въглен и сребърни аниони, катиони и заченки на неутрино, радвайки се, че и този път се отърва от лошия дихидроген монооксид – това е чиста проба снобарщина и няма нищо общо с доброто хранене. Да, това вече е мода. И не, не е по-здравословно от това да откъснеш затоплен от слънцето домат и да си налееш вода от извора. Време е да се осъзнаем и да престанем да робуваме на модата за здравословното хранене, а да го превърнем в нормално ежедневие без циркови елементи.